Смразяващ запис разкрива момента на имплозията на подводницата Титан“. Нечуваният досега

Смразяващ запис разкрива момента на имплозията на подводницата „ Титан “. Нечуваният до момента запис съдържа неподвижен бял звук, който ненадейно е пресечен от мощен екот.
Публикуваха смразяващо аудио
от гърмежа на обречената подводница „ Титан “. Националната администрация за океаните и атмосферата (NOAA) популяризира отблъскващ аудиозапис, запечатал момента, в който подводницата „ Титан “ се взривява, мигновено убивайки
всичките петима пасажери на борда.
Нечуваният до момента запис, оповестен онлайн в петък, съдържа неподвижен бял звук, който ненадейно е пресечен от мощен екот и реверберация, след което още веднъж настава цялостна тишина.



Според публични източници избухливият пукот представлява имплозията на „ Титан “, настъпила на 18 юни 2023 година, преди подводницата да доближи мястото на останките на „ Титаник “ в дълбините на Северния Атлантически океан. Зловещият 20-секунден запис на злополуката е бил сниман от закотвен въздържан акустичен рекордер, ситуиран на към 1500 км от мястото на нещастието.

Бреговата защита на Съединени американски щати удостовери, че аудиозаписът съдържа  „ хипотетичния акустичен автограф на имплозията “  на потопяемия съд. Сред починалите пасажери са:

Стоктън Ръш – съосновател и основен изпълнителен шеф на OceanGate,
Хамиш Хардинг – английски милиардер и авантюрист,
Пол-Хенри Наржеоле – френски откривател и специалист по „ Титаник “,
Шахзада Дауд и неговият наследник Сюлеман Дауд – пакистански предприемач и неговият 19-годишен наследник.

Корабът-майка на „ Титан “ губи връзка с подводницата по-малко от два часа след началото на гмуркането, което води до неистово четиридневно търсене на изчезналия съд. Въпреки напъните на интернационалните екипи, избавителната интервенция завършва с трагичния край – отломките от подводницата са открити на дъното на океана.

Разследването на бреговата защита разкрива съществени структурни недостатъци и пропуски в сигурността на „ Титан “. Освен това стана ясно, че подводницата не е била без значение тествана – общоприета процедура за всички сходни съдове – преди да бъде позволена до смъртоносната експедиция в дълбините на океана.

Тази покруса повдига редица въпроси по отношение на сигурността и регулациите в бранша на комерсиалните дълбоководни проучвания, до момента в който фамилиите на починалите и специалистите упорстват за по-строг надзор върху бъдещите задачи.